Новините от Габрово и региона

 

Мариана ДИМИТРОВА

- Г-жо Михнева, наскоро работодателски и синдикални организации излязохте с обръщение към правителството, в което сте посочили исканията на бизнеса. Какви са очакванията?

- От година и половина работодатели и синдикати се обединиха, нищо че на пръв поглед имат противоположни интереси с цел къздаване на общи искания към правителствата, това е трето в рамките на една година, за да покажат посоките, в които те биха искали да се развиват социално-икономическите дейности в страната. Това обединение показва, че нещо не ни е наред в обществото. Нормално работодатели и синдикати обикновено да седят на противоположни позиции по част от темите, тъй като едните защитават интересите на работодателите, другите – на работниците. При тази нестабилна политическа обстановка и видим спад в икономиката, за тях беше по-важно да се обединят и да посочат накъде трябва да се върви. Виждаме, че след създаването на правителството и стартирането отново на тристранния диалог, нещата донякъде си отидоха на мястото. Синдикатите, от тяхна гледна точка, искаха увеличаване на минималната работна заплата, спиране на нарастването на стажа за пенсия. Тук вече работодатели и синдикати са на противоположни позиции. Работодателите са против качването по принцип на минималната работна заплата.

- Работодателски организации изказаха мнение, че увеличението на минималната работна заплата няма да засегне администрациите, защото никой от служителите там не получава такова възнаграждение, а по-високо. А най-вече реалния бизнес, частния сектор и е възможно да се стигне до съкращаване на работни места, а дори и до фалити?

- Да, това е становището на Българската търговско-промишлена палата. В началото на декември имаше съвет на председателите, на който всички изразиха мнението си. Ако някой се вгледа в структурата на заплатата, ще види че тя е коренно различна. Имаме отрасли, в които имаме двойно повече средната работна заплата, отколкото например хотелиерство, ресторантьорство. Там обикновено са най-ниските заплати. Едно е да качиш с 40 лв. заплатата в ресторантьорството, друго е например в енергетиката, защото разликата е съществена. Становището на работодателските оргазации е заплата да се покачва браншово, на база на изработеното. С това повишение на минималната работна заплата ще се увеличи сивия сектор.

- Какво е становището за пенсионната реформа?

- Тя трябва да бъде договорена абсолютно от всички. Има работна група, която би трябвало да излезе с една по-дългосрочна стратегия и хората да не са в позиция постоянно да чакат пенсиониране. Нормално е хората да си планират живота. Никой не казва, че не трябва да се качва възрастта. В настоящата ситуация не би могла да издържи пенсионната система. Друга е темата какви стимули ще имат хората да останат на работа. Но затова трябва да има обществен консенсус и да ке знае, че в следващите 20 години да не се променя. Становището на работодателите е, че няма начин да не тръгнат пенсионните реформи при сегашното застаряващо население. Ние сме най-възрастната нация в Европа, при която един работещ издържа няколко пенсионера. Де факто в момента работещите не издържат пенсионерите, а ги издържа държавата, защото над 50 процента от фонда вече идва от бюджета, а не вноските за социално осигуряване на работещите. Това не бива да остане така. Има и друг момент, който също е важен – колко време на Запад си получават пенсиите и колко време в България си получаваме пенсиите, тоест продължителността на живот.

- Какви са настроенията на бизнеса в момента?

- Проблемът е песимизма на бизнеса. И е нормално да го има този песимизъм в ситуация, в която за една година имахме три правителства.

- Как оценявате изминалата година по отношение на частния сектор?

- Няма съществено влияние върху бизнеса, който работи за износ и в същото време има огромно влияние върху частта от икономиката, която зависи от вътрешната покупателна способност. Слава Богу, в нашия регион имаме доста фирми, които работят за износ и на тях се държи нивото на икономиката.

- БТПП имаше доста искания и в здравния сектор?

- Трябва да има усилия в здравната система и да почнем да работим за реформи там. А не всяка година да се качват парите за здравната каса и да имаме по-лошо здравно осигуряване. Единственият член на надзорния съвет на здравната каса, който гласува против бюджета за следващата година, беше този на работодателите точно поради тази причина. Защото ние всяка година качваме парите за здравната каса, а всички сме свидетели, че в същото време имаме по-лошо здравно осигуряване в сравнение с предходната година. Тоест се оказва, че не парите са проблем, а организацията, правилата, потъване на пари някъде... Имаше едно изследване за болничните, които се вземат в момента. Останах изумена как де факто един работодател трябва да има 10 процента по-голям персонал заради болничните, които се вземат през годината.

- От близо две години правите опити да се промени формулата, по която се начислява такса битови отпадъци за фирмите. Докъде стигнахте?

- Предвиждаше се през 2015 г. да се промени законодателството ни и такса смет да се плаща на количество. Има създадена работна група на национално ниво. Промяната ще засегне всеки човек в България. Това е директира на ЕС и сме длъжни да я въведем. За съжаление липсата на парламент за определен период, двете гласувания за бюджет и т.н. оставиха на заден план такса смет. Гласува се отлагането на промените при такса смет на база на количество отпадъци за 2016 г.

- Работодателите поставиха доста искания и в сферата на образованието.

- Образованието трябва да бъде доближено към потребностите на пазара на труда. За да е адекватно образованието към нуждите на бизнеса, е нужно то да бъде широкообхватно и резултатно още в предучилищна и училищна възраст, включително и за деца от неравностойни групи за овладяване на български език преди началната степен на образование. Освен това трябва да бъдат създадени навици за обучение, спазване на законите, усвояване на трудови умения, приобщаване към обществото и пазара на труда. Бизнесът настоява също образователните стандарти да бъдат обвързани с професионалните. Има спешна нужда от актуализиране на учебните планове и програми с цел получаване на практически умения, отговарящи на потребностите на пазара на труда. Необходимо е да се привлекат представители на предприятията в процеса на обучение – както в средното, така и във висшето образование. Друго искане на бизнеса е регламентиране на публично-частното партньорство между учебните заведения и работодателите във връзка с осъществяването на стажантските програми и специализации, както и с цел пълноценно развитие на системата за учене чрез работа. Трябва да има приоритетно развитие на технически специалности в системите на средно и висше образование. А също даване на статут на защитени специалности не само в професионалните училища, но и на ниво технически университети и висши технически училища. Въвеждане на държавна поръчка в инженерните области и съгласуван с работодателите план – прием.


Теми с продължение
News management powered by Xpression News