Новините от Габрово и региона

Женина ДЕНЧЕВА

- Първо поздравления за вашата точна политическа прогноза за изборните резултати, направена три дни преди 25 октомври пред в. "Габрово ДНЕС", с малки изключения, разбира се.

- Не е нужно да си пророк, за да познаеш изборните резултати, а да усещаш пулса на обществото в което живееш. Използвам медийния повод, за да поздравя Таня Христова за големият успех! За пореден път се уверявам, че габровци са изключително разумни, интелигенти и прагматични хора. Те виждат какво се става в града. Техният избор е оценка за това, което се е случило досега.

Но не бива да забравяме, че габровецът е много взискателен. В момента, когато той види нещо хубаво направено, веднага ти казва добре е, но защо не направиш още това и това! Затова трябва здрава психика, когато управляваш такъв тип хора. Защото много лесно човек може да се подведе и да започне да смята, че е недооценен. Получаваш аплодисменти за направеното и веднага ти казват какво още трябва да свършиш.

Пожелавам на г-жа Христова здраве, спокойствие и сили да реализира всичко това, което има като идеи. А те не са малко, още много неща ще се направят за града. Пожелавам й и да се съобразява с идеите на своите съграждани. Тя го умее това, доказа го в първия си мандат!

 - Скоро ще станете областен управител на една година. Пътувате често из областта, организирате приемни. Как живеят хората, какво ги вълнува?

- И четирите общини в областта са се променили изключително много през последната една година. Този период съвпада с края на програмния период и бяха завършени голяма част от проектите. Всяка една от четирите общини си има поставени цели, своите приоритети, своите инфраструктурни проекти, но всички промениха облика на своите градове, нови улици, възстановени участъци, промяна в социалната, културната, образователната инфраструктура. Промяната е видима навсякъде. Но това самите жители на общините не го усещат толкова осезаемо, както хора, които отдавна не са били в региона, или просто преминават през него.

Ако улиците, сградите са задължителния аспект за един град, има и друг много по-важен аспект - хората, които се движат по улиците, живеят в сградите. Имаше и проекти, свързани с подобряване потенциала на хората, но те не бяха приоритет, надявам се това да се промени през новия програмен период. Вярвам, че след като физическата страна се е променила, да се промени и духовната, а и възгледите на хората. Това, което е направено трябва да ни радва, да ни стимулира да променим своето мислене.

- Трудно ще стане тази промяна, хората мислят негативно, песимистично, не вярват на никого?

- Наскоро попаднах на четиво за  голям японски милиардер и филантроп. Той дава отговор на един от въпросите, които ние българите често си задаваме. Защо след като сме работлив народ, талантлива нация, резултатите не се получават? Та, японецът го е разбрал, преди нас. Неговата формула на успеха е способност - усилие - отношение. Да, ние имаме способности, таланти, умения. Приемаме, че сме и работливи, полагаме достатъчно усилия. Но разковничето за успеха е отношението към работата, която вършиш. Ако си позитивно настроен, резултатът ще е успешен, ще реализираш целта си. Ако обаче е негативно, тогава ти ще реализираш липси.

Талантливи сме, напористи сме, играем с хъс, но нямаме успех, нямаме победа, нямаме златни медали. Причината е, че сме негативни, не вярваме, че можем, защото завиждаме на тези които могат, ставаме по средата на мача и си тръгваме, ако нашите падат. Когато някой е успешен го аплодираме, но когато пада, сме готови да го разпънем на кръст. Аналогията със скорошната волейболна еуфория характеризира облика на нацията ни. Това, че сме работливи, че сме талантливи, това нищо не значи, щом го няма резултатът. Ако отношението ни е позитивно, тогава и уменията и усилията, които полагаме ще са с положителен знак и ще имаме предизвикателства, които да преодоляваме.

А иначе имаме всичко - трудолюбив, работлив народ, богата природа, без големи природни бедствия, засега живеем спокойно, в мир. Но го няма отношението...

Така се опитвам да живея и аз, да го прилагам на практика с хората, с които работя. Да виждаме през всяка една минута от нашия ден, в работата, която вършим резултата, да виждаме решението, което ще ни изведе до този резултат.

Една Япония, която е била срината през Втората световна война, която е преживяла две атомни бомбардировки, която няма природни ресурси, непрекъснато е жертва на природни катаклизми, успява да е голяма сила в световната икономика. Това японците постигат благодарение на отношението си към живота и към работата.

- Няма ли някоя източна, може и западна, мъдрост, която да ни научим да мислим позитивно, да спрем с този негативизъм, злоба и завист?

- Няма мистична техника, която някой ще ни спусне отнякъде, за да променим начина си на мислене или на живот, да имаме успехи и да живеем в една хармонична среда. Няма съвети в това отношение, които да не сме чували. Но не го правим...

 Да даваш най-доброто от себе си за доброто на другите, това е мистичната техника!  Във всеки момент, в настоящата работа, която вършим, да даваме най-доброто от себе си за доброто на всички, които са заинтересовани. Трябва всеки сам го осъзнае и прилага. Иначе насила, или със съвети и мъдрости не става, няма как да променим другите, те трябва сами да си помогнат.

Как обаче да стане, като вечер по телевизията се гледат някакви реалити, в които един хора, затворени като зверчета в клетка, се избиват за храна. А на другият ден да го обсъждат пак по телевизията.Това опропастява нашето мислене, нашата психика.

- Алтернативата е да гледаме турски сериали, тогава!?

- По-добре турски сериали, отколкото българско реалити. Чрез сериалите турците си правят реклама, искат да покажат каква европейска държава са, нали искат да станат член на ЕС. По този начин нахъсват и собственото си население. Великите български реалити продуценти, вместо да влагат толкова пари за създаване на зрелища, да финансират филми, които да покажат колко е хубаво да се работи. Както американците го правят с техните сериали, има сериали за адвокати, за пожарникари, за полицаи, за обикновени работници. Казваме, че тези сериалчета са инфантилни, елементарни, но всъщност вършат добре това, за което са създадени.

У нас се чувства липса на работна ръка, защото част от младите хора заминават да работят в чужбина, там имат мотивация. А на тези, които остават, не им се работи. Трябва да се създават сериали, да се покажат условията на труд при някои професии и колко е хубаво да се работи.

Бизнесът в Габрово страда от липса на работна ръка. Сега пилотно въвеждаме дуално обучение, бизнесът ще каже на какво да научим децата, министерството на образованието ще създаде учебните програми. Но някой трябва да провокира интерес у тях към това. Ако се направи един филм за това, ако по телевизията те виждат колко добри условия на труд и заплащане има при определени професии, ако гледат филм за красивите страни на нашата индустрия, те ще се запишат в паралелка за дуално обучение и ще заживеят по друг начин

Теми с продължение
News management powered by Xpression News