Новините от Габрово и региона

Женина ДЕНЧЕВА

- Етъра вече е с ново наименование, как и защо променихте името?

- Ние не сме променяли името „Етър”. Направихме предложение и то бе гласувано от Общинския съвет за изменение в наименованието на организационната форма на институцията. Сега музеят ще се нарича Етнографски музей на открито „Етър”. Това наименование той е носил от 1997 до 2006 г. 

Отпадна терминът комплекс, а вместо него се прие музей на открито. За да е по-ясно какъв тип музей на открито е „Етър”-а остава определението – етнографски. Така сме по-близо до първоначалната идея на Лазар Донков за етнографски парк-музей на открито. Институцията е музей и затова този термин присъства в наименованието. Когато една структура е наречена музей, за хората е ясно, че тя не само опазва и популяризира културното наследство, но осъществява и научни изследвания на колекциите, извършва събирателска дейност, документира събития, урежда изложби и т.н. 

Музей на открито е термин със световно значение и означава категория на музей, която е ясно дефинирана и включва сгради и/или културни ценности, експонирани в паркова среда. Съществува Асоциация на Европейските музеи на открито, която е най-важната организация за такъв тип музеи като нашия, и чрез промяна в наименованието АЕК „Етър” може по-лесно да възстанови своето членство и да е по-добре разпознаваем.

- Доста амбициозни задачи си поставихте в началото на тази година. Успяхте ли да ги изпълните заедно с екипа на музея?

- Мисля, че онова, което планирахме успяхме да го реализираме. По-задълбочени анализи ще направим по време на годишното отчетно събрание. То ще бъде вероятно в края на м.януари. Годишният отчет отпечатваме като книжно тяло и всеки, който проявява интерес към работата на музея, може да се запознае с него. Зная, че до началото на м.декември сме изпълнили плана си за приходи и имаме значително увеличение на броя на туристите.

- Кое е все пак най-важното, което се случи през 2015 година в Етъра?

- Мога да откроя няколко неща. Посрещнахме тринадесет милионния посетител. Приехме нов статут на Международния панаир. Направихме първото издание на „Кевис” - младежки симпозиум за кинетично изкуство, задвижвано с вода. Бяхме патрньор на студенти етнолози от СУ ”Климент Охридски” за етнографски проучвания на няколко села. Организирахме две научни конференции.

- Вероятно екипа на музея вече е начертал нови планове за 2016. Бихте ли споделили някои от тях?

- Вече е готов културният ни календар за 2016 г. Има доста разнообразни мероприятия, инициативи и възстановки, но двете най-големи събития са Първият панаир на музейната книга, който ще бъде през юни и ХІV-тото издание на Международния панаир на традиционните занаяти в началото на септември. Акцент в него ще бъде тъкачеството. По всяка вероятност през април и през октомври ще бъдем домакин и на национални срещи, организирани от Министерството на културата, свързани с устойчивото развитие на музеите. Много важно е да брандираме логото на музея и на панаира и да изработим нов съвременен сайт. През изминалата година положихме усилия да подобрим външния вид на музея. Ще продължим в тази насока и през 2016 г., но повече внимание ще обърнем на фондовете и експозициите. „Етър”-ът има голям потенциал по отношение работата с различни публики. Трябва да го използваме в максимална степен. Искам да сме сред водещите музеи в страната не само по брой на туристи, но и по качество на предлаганите услуги.

- Докъде стигна отдаването под наем /или концесия беше!/ на ресторанта, на хотела, въобще нещо повече за стопанската дейност на музея?

- За хотела сме разработили нова концепция. Ще я представим на кмета Таня Христова и ако получим одобрение, ще търсим проект за нейното реализиране. Мисля, че идеята е интересна, съзвучна със съществуващите реалности и до известна степен иновативна. Повече ще мога да разкажа на по-късен етап. Като музейна институция нашата стопанска дейност е основно свързана с продажбата на билети и сувенири. В това отношение имаме добри резултати.

- В социалните мрежи има коментари за високите цени на входния билет, въпреки че има и безплатни дни /включително и сега по празниците/, не всеки може точно тогава да го посети?

- Индивидуалният посетител с билет от 5 лв. разглежда близо 50 обекти и няколко експозиции. Не мисля, че цената е висока. Ако това беше вярно, нямаше да имаме над 20 000 повече посетители през активния сезон. Колкото до габровци, отново напомням, че е пусната в продажба абонаментна карта, чрез която музеят може да се посещава ежегодно на символична цена. Изрично подчертавам, че картата е валидна за една година от датата на закупуването й. За времето от Игнажден (20 декември) до Иванов ден (7 януари) имаме специална празнична програма. Цените на билетите са почти двойно по-ниски. Подробности могат да се видят в сайта на музея.

- Вече година откакто оглавявате това уникално място. Какво е усещането?

- Вече имам наблюдения върху всичко, случващо се в музея. Чувствам се по-уверено. Музеят има правилно структуриран екип и ще се опитваме да правим нещата по най-добрия начин. Намирам срещите с комисиите към Общинския съвет за полезна практика. Там могат да се излагат позиции, да се защитават становища, да се води диалог. Нужно е повече да се говори и да се обсъжда работата на музея, защото има възможност да се намерят съмишленици за добри идеи. Впечатлена съм от подкрепата за развитие на културата в Община Габрово и от множеството събития, които се организират в тази сфера. Сигурно има и недоволни, но на тях ще кажа, че малко са общините в България, които имат такъв богат културен календар. Лесно се работи и с отдел „Култура”, тъй като специалистите там са добронамерени и се опитват да помагат, а не да налагат своите разбирания. Музейните институции в Габрово се ръководят от утвърдени специалисти и с тях реализирахме няколко съвместни инициативи. Добре си партнираме с Туристическия информационен център, с няколко неправителствени организации. Средата в Габрово е благоприятна за развитие на инициативи, свързани с културния туризъм.


 


Теми с продължение
News management powered by Xpression News