Новините от Габрово и региона

Женина ДЕНЧЕВА

Етърът е достатъчно разпознаваем в България. 187 010 души са го посетили през изминала 2015 година, от които 10 899 безплатно,  с 31 734 повече от предходната. Намалял е обаче броят на чуждестранните туристи - 23 813. А това изисква масирана реклама в чужбина, коментира директорът на музея на открито Светла Димитрова.

Амбицията е да се привлекат повече руски, румънски, гръцки туристи. Предвижда се Етърът да бъде представен на голямата туристическа борба в Букурещ през март. А също така идеята е да се привлекат туристите, почиващи през лятото  "ол инклузив" по  Черноморието, допълни тя.

Увеличил се броя на учениците, посетили музея - 38 649, студенти - 13 819 и деца под 7 годишна възраст - 7 131. Причината е, че в музея се организират зелени училища, образователни програми за студенти. За да се увеличи броя на посетителите трябва да се акцентува на повече интересна информация и достъпност на нашите изложби, смятат от музея.

За пръв път музеят е успял да реализира над 1 млн. лв. собствени приходи, преизпълнен е заложения план. Най-голям дял имат приходите от входните билети, макар и повишени с 1 лв. /без студенти и ученици/, това не е спряло туристите, какво вече стана дума те са с над 31 хиляди повече. Другото голямо перо в приходите е от сувенири, от които се отчита оборот над 152 хил. лв. Приходи има и от наемите на дюкяните и механите.

През изминалата година са вложени доста средства за ремонт на съоръженията в музея. Назначен е специалист, който ръководи екипа, ремонтирал плочници, огради, стъпала, решен е и проблемът с отводняване на етърската поляна.

"Удачна се оказа и практиката за безплатни посещения в определени дни от месеца. Продължаваме и тази година. Посрещнахме тържествено през 2015 и 13-милионният посетител на Етъра. Ще се опитаме да разширим сътрудничеството с неправителствената организация АЛОС. Освен това през 2016 ще си направим нов сайт, ще създадем нова визия на всички рекламни материали за панаира. Имаме идея администрацията и фондохранилището да се преместят на първия и втори етаж в хотела, за да се освободи за изложбена дейност или център за работа с деца атрактивната сграда, където се намира тя сега. Сградата е наречена Кръстникколчов хан. Освен това обмисляме как по-ползотворно да използваме вторите етажи и чардаци на къщите на чаршията в музея. Разчитаме и на участие в проекти за допълнително финансиране," каза още Светла Димитрова.

Вероятно през пролетта официално ще бъде легитимирано старото-ново име на Етъра - Етнографски музей на открито. Решението бе взето през есента от Общински съвет Габрово. Сега документацията е в Министерството на културата за съгласуване. Очакват се промени в закона за културното наследство, които ще бъдат отразени в правилника на музея. Той също ще трябва да бъде гласуван от местния парламент. Очаква се това да стане в края на март.

Използват ли се по най-печелившия начин хотела и механите в музея, могат ли да предложат на туристите атрактивни и приятни преживявания, коментира още Светла Димитрова: "Цялата собственост на Етър-а е публична общинска собственост, тя е предоставена за управление и стопанисване на музея в срок за 10 години, след това отново се кандидатства за това. Територията на хотела вече има собствен кадастрален номер, което е предимство, защото няма да се иска разрешение за ремонти от Института по опазване паметници на културата. Самата сграда е построена през 1981 година и не е паметник на културата. Вече е нужен основен ремонт на хотела, тази година ще се подготви проектната документация, а строително-ремонтните дейности остават за 2017 година. Належащ е и ремонт на покрива, за това са нужни около 200 хил. лв., идеята е там да се монтират слънчеви батерии. За да не харчим пари на музея или Общината, се опитваме това да стане по проект, има такава възможност. Амбицията ни е хотелът и лоби барът да станат по-уютни, по-привлекателни, за туристите, иначе няма да променяме нищо по фасадата, нито по външния вид на сградата.

За съжаление няма интерес за наемане на ресторанта на хотела, той е много голям, само залите са над 200 кв.м., кухнята - над 300 кв. м. Самите туристи не искат стандартен ресторант, навсякъде има такива, предпочитат колоритната, автентична атмосфера в двете механи. Не бива да стоят празни помещенията. Затова го освежихме доколкото ни позволяват възможностите, поставихме нов мокет и го използваме за конферентни зали. Там ще обособим и фондохранилището."

Освен, че от музея предвиждат интересни прояви по време на големите народни празници, идеята е да се направи една голяма експозиция за създаването и развитието на музея, уникален за България. Предвижда се тя да бъде до кабинета на създателя на Етъра Лазар Донков.

Отсега на Етъра се готвят и за най-голямата си проява - Международният панаир на народните занаяти. Тази  година ще има нов статут,  ново лого и регламент на панаира. Атрактивен е и занаятът, с който ще се състезават майсторите - тъкане на колани на "кори". Тъкането ще бъде акцент и на научната конференция, която съпътства всеки панаир.

Идеята е трупата на Нешка Робева да открие тазгодишното издание на Международния панаир на занаятите със специален спектакъл. „Смятаме, че денят на откриването на панаира на занаятите е нещо много важно. Затова сега сме в процес на преговори с Нешка Робева и нейната трупа, които да подготвят и изнесат един специален спектакъл за нас. Дано успеем и да го постигнем желания резултат. Ще направим така, че за всеки ден от панаира да има интересен акцент“, информира още  Светла Димитрова.


 


Теми с продължение
News management powered by Xpression News