Новините от Габрово и региона

Жeнина ДЕНЧЕВА

Предприемчиви габровци си направиха собствен, подвижен Селски мол. Съвсем като истински градски Мол, но всичко в него е домашно, автентично, екологично чисто, здравословно. Организатори са няколко градски и селски читалища. 

Селският мол се вихри на площада, хора прииждат отвсякъде. Местните производители сами си продават стоките и гарантират за тях на живо, цените са поносими, регулирани, храната е истинска, домашно приготвена, а не лъскаво опакована, пълна с консерванти, добавки оцветители. В Селския мол  месото има вкус ... на месо, зеленчуците са без нитрати, ракията е само от грозде, а сладкишите пухкави, защото яйцата са от щастливи кокошки.

Красиви, ръчно плетени дантели и милета, тъкани покривки, дървени гаванки и лъжици за украса, но не струговани на машина, а ръчно издълбани, сувенири, кукли, пана от естествени материали, са само част от асортимента на придобиващия все по-голяма популярност в региона Селски мол.

Както подобава на всеки държащ на авторитета си Мол, там има и атракции - автентични фолклорни групи, танцови състави на селските читалища, фокусници, мимове, клоуни. Накрая на веселбата се извива и неизменното хоро.

Поогладнели граждани се навъртат нетърпеливо около сергията на Севда Петкова от габровския кв. Ябълка по време на поредното тематично издание на Селския мол „Забравени традиции, живи вкусове“ преди дни. Още топла баница, щирник, постни кюфтенца с козе сиренце изостри апетита и отвори кесиите им. Някои предпочитат зелениите - пресни  лапад, коприва, див чесън и лук.  А други - запечатани в буркани вкусни свински мръвки, резенчета розова сланина, домашна телешка луканка.

 "Всичко сами си отглеждаме, плодове и зеленчуци, животни, вино, ракия. Имаме 6 козички, дават много мляко и сирене.  Както казва синът ми, затворили сме цикъла. За храна по магазини не ходя, произвеждаме си нужното. То и без това в нашия квартал магазин няма", разказва баба Севда.

И от съседните щандове буквално се разграбват вкусните гозби, погачи, апетитни сладкиши и торти, бабини курабийки и бухтички, пестил, домашно сладко, все още свежа есенна туршия и пивка ракия.

"В прехвалените топли витрини на големите търговски вериги всички гозби сякаш са еднакви, не усещаш истинския вкус на продуктите, като гумени са. Пък като прочета на пакетираните стоки етикета, свят ми се завива от Е-та", казва Светла Иванова и бърза да си купи от пресните селски яйца, че бързо свършват.

За любителите на здравословния начин на живот има колкото искаш екологичен мед, пчелни продукти, клеева тинктура, билкова козметика. Местни производители предлагат био храни, хляб без мая, сирене и кашкавал, квасено мляко. Други си купуват ранни пролетни цветя и семена за посев. Малчуганите повече се впечатляват от захарните петленца на баба Станка от село Сенник, приготвени по специална ръчна технология.

"За нас Селският мол е мисия. Все повече хора предпочитат местните храни, така както са ги готвили нашите предци. В крайна сметка това е свързано със здравето. Ние правим това да се случи, поне на част от хората. Поддържаме връзка със световното движение Slow Food, чиято цел е да предотврати изчезването на местните кулинарни традиции и да събуди интерес у хората към качествената храна. Така потребителите се превръщат в съпроизводители, тъй като с избора си стимулират малките производства.

Това движение гледа на храната като на културно-историческо наследство, защото тя е свързана с традициите на дадената общност, носи емоционален заряд, а не като на стока, както я приемат и продават в градския Мол.  В Торино се проведе световен фестивал, организиран от Slow Food, като производители от 170 държави представиха  уникални за съответния народ продукти, беше невероятно", обяснява Силвия Неделчева, председател на читалището в кв. Падало.

Подготовката за участие в селските молове осмисля ежедневието на възрастните хора по селата, чувстват се полезни, а и препечелват, макар и не много.

"В селските молове участват предимно читалищата, като обединител на културния живот на малките населени места. Освен всичко друго, те са и гарант, че предлаганите продукти са истински, качествени. Идеята е да се поощрят местните производители, да се създаде подкрепяща среда за развитието на семейния малък бизнес. Освен това идеята ни е да покажем дейността на по-малките читалища в региона, културният продукт, който те създават в областта на занаятите, танците, песните, обичаите, кулинарията.

Средствата, които се набират от селските молове обикновено се ползват за някаква кауза на съответното читалище, примерно за носии на фолклорните групи", допълва Маргарита Стоянова от читалището в село Гарвани.

А алъш-вериша в Селския мол върви с пълна сила. Никой не се оплаква, никой не се кара, никой не прави рекламации.

снимка Организаторите са три читалища - на Гарвани, в кварталите Русевци и Падалото и техните ръководители Маргарита Стоянова, актьорът Светослав Славчев и  Силвия Неделчева

 


Теми с продължение
News management powered by Xpression News