Новините от Габрово и региона

Местните власти са активен и пълноценен партньор на правителството и основен двигател на Националната програма за енергийна ефективност. След разширяване на обхвата на програмата и включването на малките жилищни сгради, интересът към нея нараства, а с това и отговорностите и задълженията на общините.

Способни ли са те да поемат този товар? От какво имат нужда, за да са сигурни, че проектите за обновяване на многофамилните жилищни сгради в българските градове наистина ще отговорят на очакванията на гражданите и ще донесат желаните ползи? Това са част от акцентите на XVIII годишна конференция на Общинска мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, проведена наскоро в София.

Участниците в конференцията настояват за последователна подкрепа от страна на изпълнителната власт за осъществяване на мерките, заложени  в стратегическите планове за устойчиво енергийно развитие на общините.

Секретариатът на ОМЕЕ „ЕкоЕнергия“ декларира, че ще направи необходимото – исканията на българските общини да бъдат чути от представителите на висшия ешелон на изпълнителната власт. Да бъде потвърдена водещата роля на общините и необходимостта от осигуряване на допълнителни ресурси за работата им, за да бъдат те в полза на хората.

Таня Христова, кмет на община Габрово, председател на Управителния съвет на „ЕкоЕнергия“:

„Българските общини са ключова фигура в успешното реализиране на Националната програма за енергийна ефективност в жилищните сгради. Пред нас има много предизвикателства и възможности. Ние можем да бъдем добър и стойностен партньор на държавата, да изпълняваме решенията, които се вземат на политическо ниво, но да бъдем и коректив, когато от практиката можем да предложим инструменти и форми за подобряване на програмата. Общините отдавна настояват тази политика да се случва чрез тях, защото са най-близо до хората. Успешното развитие на програмата оттук насетне зависи от това всички страни да работят заедно и в партньорство – МРРБ, НСОРБ, „ЕкоЕнергия“, областните и общинските администрации. Не на последно място е устойчивата комуникационна кампания. Да осигурим достатъчно информираност, гласност и достъпност от информация за хората, които имат потенциала да бъдат убедени, да използват всички възможности.“

Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика:

 „В последните пет години темата е актуална – както по отношение на борбата с измененията в климата, така и опитите за гарантиране на пълна или относителна енергийна независимост, също и по чисто икономически причини. Извървяхме дълъг път – от гледна точка на изработването на документи, както и за натрупване на експертен капацитет в администрациите. 

Коментирайки енергийната ефективност в режим на градска среда, тя има много измерения – транспортни системи, улично осветление, сгради и т.н. В момента около 35% от сградите в Европейския съюз са на възраст над 50 г. При тях има близо 40% дял от енергопотреблението, както и близо 36% от въглеродните емисии. Очевидно е, че има още дълъг път, което важи и за България.

В края на 2015 г. отчитаме изключително сериозен интерес и напредък в изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Към момента са сключени 1 731 договора за финансиране между общините, Българска банка за развитие и областните управители. Важно е да мислим за устойчивостта на мерките – добре е да се отделя публично финансиране като начален стимул, но това няма как да продължи дълго. Ресурсно е невъзможно, а и несправедливо. Редно е от следващите години да започнем да въвеждаме определен процент съфинансиране от страна на собствениците. Трябва да бъде търсен моделът, в който направената инвестиция се отплаща според икономиите.

Когато възлагаме обществените поръчки, в стремежа да похарчим най-много пари и да постигнем най-голям ефект, да съблюдаваме и процедурата да бъде безукорна. Можем да ги ползваме, като предвидим и нашите уникални специфики, за да изпълним изискванията за устойчивост.“

Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството:

 „Нямаме област без сключени договори за целево финансиране за саниране на жилищни сгради по Националната програма за енергийна ефективност. В началото имаше трудности и интересът не бе така впечатляващ, какъвто е сега. Регистрираните сдружения на собственици по смисъла на Закона за управление на етажната собственост, вече са над 3 000. Започнаха дейности по над 1 100 сгради, като към момента най-голям брой са в общините Бургас, Благоевград, Стара Загора и Пловдив. Открити са първите 9 санирани сгради – в Благоевград, Севлиево, Хасково и Тервел.

Има общини, които значително изостават. В някои от тях няма допустими сгради, в други има сериозно подценяване от страна на местната власт, желанието за сдружаване и приемствеността на собствениците не са на необходимото ниво. Слабата комуникационна и информационна кампания също е причина за липсата на инициатива. Възможно е късно осъзналите се собственици да изпуснат стопроцентовото безвъзмездно финансиране на санирането. Ресурсът от 1 млрд. лв. е почти на изчерпване и, както предвидихме, ще е достатъчен за около 2 000 сгради.

Сключените през 2016 г. договори ще започнат през 2017 г., след като бъдат изпълнени сградите с договори от 2015 г. После с предимство ще се финансират големи и енергонеефективни сгради, строени по индустриален способ. Повечето панелни сгради имат „срок на годност“, затова въвеждането на мерки за енергийна ефективност и конструктивно укрепване при тях ще бъде приоритетно. Тенденцията е плавно да преминем от 100% финансиране към частично самоучастие на собствениците". 


Коментари (0)
Страници:  1 
Все още няма публикувани коментари
Добавете коментар...
Вашето име: [Вход (по избор)]
Вашият E-Mail:
 
Ако не можете да прочетете кода, опреснете страницата, за да получите нов.
Код за потвърждение:
Вашият коментар тук:
Теми с продължение
News management powered by Xpression News